Следработно…
Птиците се смеят във простора
вятърът ми шепне до капчук
вглеждам се в забързаните хора
радостно е още да съм тук.
Пали ме неистово съдбата
като влак годините летят
зная ще достигна свободата
щом мечтите още ме зовът.
Времето е спряло вътре в мене
то остана на една скала
песен нежна водопад ми пее
в неговите капки се теша.
Пак се скитам със нозете боси
и сънувам Вечната любов
после завъртяна във въпроси
следвам пътя стар ала и нов.
Знай ще съм висока и дълбока
с разпилени изгревни коси
в моята усмивка синеока
твоето сърце ще се стопи.
Но сега отлитам надалече
в тази тъй красива равнина
за почивка време ми е вече
сред лъчиста звездна тишина.
12.05.2016г.
Елица
NOTE: (Стига
съм работила, тя работата край няма, но все някога ще я изработя, знам си аз…:))))))
