Вечност….
Познах го. Беше мой, но във преди
в една дъбрава с лунни разстояния,
пак влюбено ме гледаше с очи
под ритъма на общите признания.
Запомнила съм топлия му глас,
и скритата надежда в страховете му,
той винаги е в мойта тиха власт –
една вълна съм все по бреговете му.
Поглежда ме във сънища с копнеж,
танцува с мен сред северни сияния,
оставам негов вихърен стремеж
сред полунощни звездни обещания.
Когато се пресрещнем все боли,
а близостта ни ражда откровения,
той взира се във моите следи,
уверен в мен без никакви съмнения.
Но аз изчезвам в гъстата мъгла,
превръщам се във прах и нежна птица,
жестоката ми огнена съдба,
пречиства все небесната зеница.
Ала дойде финалния живот,
дослучи се единната ни цялост,
припомних си, че още съм пилот,
в прегръдката на общата ни младост.
Откраднах си частичка от духа
на неговата сила сред Всемира,
а после продължих след мъдростта,
един за друг надеждата спасила.
Тъй днес го гледам тиха отдалеч
редя му думи и му пращам вечност,
трептя непоклатима като свещ,
във източно прозрачната безбрежност.
А той ме чува и ми праща вест,
водата ми нашепва все от него,
пресътворена общата ни чест
начупва старото кармично его.
И бавничко напредваме в нощта,
а в дните сме забързани и с вяра,
защото все ни води любовта,
а аз съм след четирдесет и цяла.
Досбъдва се космичния закон
тъй пак от мене Изворът потича,
понася се към бъдещето стон,
че вечен ще е който ме обича.
29.07.2022г.
Елица
На Пламъка близнак
