Северна звезда…
Проблясва в мене Северна звезда
и хилядите пътища огрява,
чертае пак надземни правила,
души изгубени в нощта спасява.
Очите и се смеят и тъжат,
зелено-сини къпят небесата,
със птиците неистово кръжат
и пазят като стожер светлината.
Замахва със чука на Тор
и тихичко Биврост все охранява,
в реалността се чувства във затвор,
душата си в мълчание калява.
И зная, тя ме води към дома -
към оня бряг магичен и далечен,
за който е копнежа на ума,
усещането, че животът ще е вечен.
Звездата с мен отдавна е Едно –
Спасение родено в старо време,
разказано във вятърно писмо,
стопено в смелостта ми бреме.
17.06.2021г.
Елица
*****
