Не бях подготвена...

Не бях подготвена...

Не бях подготвена да ми се случиш,

забравила съм много е далеч,

безвремието и едно обичане

и пламъка на общата ни свещ.

Прегърнах те безмълвна и разлистена,

сред думите ти скитах със душа,

почувствах се вълшебна и пречистена,

намерена след хиляди лета.

А после тръгнах тихичко по пътя си,

към твоето заключено сърце,

преглътнала в дълбокото въпросите,

аз вяра скрих във синьото небе.

Вървя така магична сред сезоните,

във източната звездна равнина,

войникът в мене спазва пак законите,

за да превърне всичко в светлина.

А ти ще дойдеш пясъкът когато

в часовника докрайно изтече,

изпращайки задъханото лято,

ще се пресрещнат нашите ръце.

Очаква ни нелека работа –

с търпение и вяра в чудеса

ще пренапишем вятърно съдбата си

разперили невидими крила.

09.07.2017г.

Елица

*****

За пътуването на истината...

Предсказателно...

Нося вярата си в шепи

Всеки ден без глас блестя

Надарявам с радост всеки

Тиха в синева летя

Ти ме следваш отдалече

Пазиш моя звезден брод

Бог на сбъдване обрече

Времевия странен код

Чака ни сребро и слава

И вълшебен нов живот

В земната космична лава

Скрит е нашия кивот

Свободата щом им върнем

Пак магични ще трептим

Ний света ще преобърнем

Във безкРай ще се стопим

25.08.2016г.

Елица:)

Forever Yours...

Завинаги твоя…

Завинаги твоя аз искам да бъда

частица Вселена сред звук тишина

при теб да се връщам привечер с прибоя

а сутрин свободна в безкрай да летя.

Луните да пазят небето ни нежно

а слънцето тихо да къпе брега

в следите ми влюбен да стъпваш копнежно

а пътния знак да е вечно смеха.

Тихо ти шепна във нощите, дните

следвай смълчано небесния ход

много далеч ще останат мъглите

щом пак открием вълшебния вход.

(Към нашето измерение!)

16.05.2016г.

Елица

*****

На три е разделена обичта…

На три е разделена обичта…

една китара във душата ми звучи

и в спомени далечни ме завръща

щастливо греят моите очи

а любовта сърцето преобръща

морето свети в синьо и във ла

а птиците се реят във простора

навсякъде се стели светлина

извираща от ляво до завоя

ти пак си влюбен в моята душа

преследваш ме по хиляди посоки

със тебе само мога да греша

и да пропадам във реки дълбоки

живеем във безвремие така

аз съм една а вие все сте двама

на три е разделена обичта

във нашата вълшебна драма

Вселената ний пазим от беди

и само Бог е нашия учител

повярвай ми той пак ще ни спаси

на Ново време като предводител

11.05.2016г.

Елица

Невъзможното...

Войни...

NOTE: Мина много време. Сякаш много неща се промениха в битието ми след онова пътуване до Германия през 2011-ta! Тогава в мен нещо покълна, избуя и накрая разцъфтя. Плодовете бера и понастоящем. По него време започна приключението със стиховете и песните. Сърцето и душата ми се отвориха за невидимия свят. Започнах да откривам красотата във всяко нещо, което ме заобикаля. Думите започнаха да ме спохождат и на сън, и на яве. С всяка следваща година ставах по-щастлива. Явно така е било предопределено. Случва се някакво събитие или пък срещаме някой човек и животът ни се променя завинаги. Въпросът е да откриеш, че всичко се пречупва през безкрайното чувство Любов. Идват и такива мигове на равносметка. Радвам се, че моята е положителна. Продължавам да съм заобиколена от любящи близки, искренни и добри приятели и да имам всичко, от което се нуждая в реалността. Е, почти всичко, може би с едно-две изключения, но защо ли си мисля, че максималистите не могат да изпитат романтиката на съществуването, просто защото няма да познават вечния копнеж за недостижимото, химерното, идеала… Вече имам нужда от пролет. Имам нужда да споделя на света новите си надежди и очаквания. Тази година е начало. Така усещам. Тръгваме по дълъг лъкатушещ път и само Бог знае къде ще ни отведе мечтата. Важното е, че има мечти, че крилете все така устремено се отварят и размахват, че любовта е на една крачка разстояние и че всичко в съществуването ни крещи за събуждане и нови шансове. Прав е Толстой, всичко е въпрос на търпение и време…

09.02.2016г.

Ели

Отначало....

Music waterfalls…..

* * * * *

Винаги започвам отначало,

времето у мен е сякаш спряло,

търся твоя поглед в синевата

и във песен от преди позната.

Всеки път обиквам отначало,

времето мечтите завъртяло

в шепите ми нежно ги прибира,

сред звезди сълзите ми събира.

Винаги сънувам отначало,

времето с Луната замълчало

страстно във магия ме обвива

и в безкрая стъпките ми скрива.

Всеки път умирам отначало,

времето щом с теб е отлетяло,

чакам слънце пак да ме прегърне,

вярата ми в Нас да се завърне.

2012'

*****