Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет есенно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет есенно. Показване на всички публикации

понеделник, 30 октомври 2017 г.

По човешки...




По човешки…

Събуди се във мене синевата,
размаха свойте огнени крила,
а после ме изпрати до вратата,
отключвайки щастливата съдба.

Прекрачих прага. Тихо се усмихнах.
Едно момиче – есенно на вкус,
неземна във безкрайното притихнах,
препускайки във коловоза пуст.

Но вяра звездна имаше у мене,
че в края ти ме чакаш със душа,
прегърнала забързаното време,
решена бях да крача и пеша.

Пресрещнаха ме милиони тайни,
целуваха ме диви ветрове,
надеждите забравено-незнайни,
изплуваха във цветни дъждове.

Без глас достигнах общото начало –
една скала подпираща света,
а там на нея – бяло огледало
съдбата ни раздипли в тишина.

Простихме си допуснатите грешки,
изпихме с устрем цялата тъга,
а после се стопихме по човешки –
един във друг побрали любовта.

30.10.2017г.
Елица

Успешна нова седмица, приятели!
Нека изпратим октомври с усмивка и нежност!
                                                         Eли



четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Добре дошъл Октомври....



Октомври е…

Дъждовни водопади посипват земята. Гората започва да съблича златна дреха. Птиците отлитат. А вятърът тихо пее есенна песен. Безкрайните пътища се простират през оголеното поле. Единственото, което има значение е спокойствието което се настанява във вените. Времето се забавя. Минутите тракат сънено в мрака. Студено е. Но щастието продължава да е на една ръка разстояние. В нашия обсег. Просто трябва да протегнем ръка. Добре дошъл Октомври. Чадърен, кестенен, разноцветен. Заравям мисли в твоите листа. И тихо следвам ритъма на есенния впряг…

01.10.2015
@Eli





снимка
Sanvali – Дворче за душата
FB общност





понеделник, 28 септември 2015 г.

Когато...




"Когато над нас се спусне ранният мрак на есента, единствените неща, които ще имат значение, са малките жестове: топла стая, току-що изпечен сладкиш, прегръдка, покана за разговор, едничка роза..."

Дженс Солтенберг

снимка и цитат
На уличка Слънчева – FB общност

вторник, 29 октомври 2013 г.

А някой ден....




.... и път сме ...


.... и вълшебна гора ....

















.... и бодли във поле ....



.... и скитащи сенки с посока ....



.... и птици с криле - ръце прегърнали свободните простори ....



          ... и древни сме ....                                 .... и винаги приятелски ....





                          ..... и Пожелателно - Мечтателни  на Големите Стъпки ....



.... и скрито вълшебство във есенни горски лъчи ....


.... и Тайнствени зад Дървото побрало Живота ни ....





А някой ден....

Посипаха се жълтите листа
И разпиляха от ръцете есен
Една надежда нейде отлетя
Превърна се в мълчание и песен
Закрачиха ме стъпки и треви
Облякоха ми скитаща премяна
Разбита съм и много ме боли
Така ще е до пролетната смяна
Познавам се от „до” та чак до „си”
И вярата ще пазя до последно
И само  вятър в моите коси
Ще ме изчезва в сънища безследно
А някой ден когато се стопя
Напълно в твойта каменна обвивка
Аз свойта сила пак ще различа
И ще даря небесното с усмивка

@Еli
29.10.2013г.





 

***