Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет безсмъртие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет безсмъртие. Показване на всички публикации

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Безсмъртие...




снимка
страничка Захир във ФБ



Безсмъртие…

               „Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?“
                                 
caribiana

В триъгълната полоса летя -
една Любов родена във безвремие,
понякога съм топла и горя,
а друг път съм горчиво суеверие.

Разпъваш ме на хиляди страни,
със думи нараняваш мойта същност,
но ангелския пламък в мен блести,
а в него пазя скритата си мъдрост.

Пораснали са моите крила,
на сън достигат вятърни простори,
тогава ме пресрещаш със душа
по старите написани закони.

И пак се скитаме като преди -
високи, боси, нежно оцветени,
преливаш се във мене със очи,
мечтите ни в безкрая са спасени.

Във утрото не помниш нито миг,
и само чувството без глас остава,
събуждаш се със остър светъл вик,
копнежа ти във дните оцелява.

Така ще е защото съм Любов,
и само в мен е скрита твойта вечност,
във звездния магичен благослов,
ще преоткриеш общата безбрежност.

28.09.2017г.
Елица

вторник, 18 април 2017 г.

Райското дърво...





Райското дърво...

невидими са пътищата стари
живеят във дълбокото у мен
припомнят ми забравените рани
денят ми от гласа ти озарен

било е Сила скрита на дълбоко
една любов без граници лимит
летели сме в небесното високо
усещал си се с мене просто жив

реката крие всичките ни тайни
скалата още чака моя стих
копнежите от минало омайни
във днешните си думи аз съших

вибрирам в отредената реалност
пазителка от древни времена
а ти оставаш моята сакралност
бездумен пламък в друга равнина

ще се пресрещнат нашите вселени
отново ний ще бъдем във едно
а хората за вечност оцелели
ще преоткрият Райското дърво

18.04.2017г.
Елица






Бележка : В интерес на истината трите последни стихотворения – „Някога”, „Пресрещна ме” и „Райското дърво” се подредиха едно след друго и се четат в такава поредност. Някакви шепоти на подсъзнанието събудени от думите „скала” и „летене” от нещо прочетено в блог-а на Александър Бах, също и притчата при Борислав Русанов. Продължават да са ми странни тези „стихотворни пророчества”, но вече свикнах и просто изписвам думите, докато разказвам бавно и постепенно за тази Вечна Неделима и Неразрушима Любов от старо време. Хората, които идваме от това друго време, друг свят сме били летящи. В настоящето летим с крилете на мисълта, но дано в бъдеще ни чакат само чудеса и някога изгубеното поради тежки стечения на обстоятелствата, бъде преоткрито и възстановено  по магичен и неповторим начин за... Вечност!

Ели

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Ненаранима вече е душата…



снимка
страничка Мост за книги във ФБ




Ненаранима вече е душата…

ненаранима вече е душата
премина тя през много векове
дослучила в безкрайното съдбата
не я терзаят вече страхове

небесното я пази от забрава
а земното за кратко и е дом
една любов като света голяма
е нейният вълшебен трон

позна ли я във теб е приютена
от милиони огнени лета
обича те завинаги спасена
от хорската квадратна суета

невинна е и вечно млада
единствена сред нежните звезди
възражда се от общата ви клада
а после във високото блести

бъди и спътник вяра и надежда
един огромен сноп от светлина
на дълъг път тя все ще те отвежда
трептяща сред вселенска тишина

06.10.2016г.
Елица