Забравя ли се първата любов...

 

 

 

 

Забравя ли се първата любов...

 

Забравя ли се първата любов -

онази платоничната и нежна,

шептяща със вълшебен словослов

напомнящ само, че ще бъде вечна.

 

Дори да е начупена с лъжи,

брутално поругана и разбита,

дълбоко в теб остава да гори,

от всички хули и обиди скрита,

 

защото тя е чиста като стон,

преминала през Космоса комета,

напомняща за вятърен синхрон

там някъде - при седемте небета.

 

Тъй тази обич чака светъл час

за теб отново тихо да изгрее,

отново да си в кротката и власт,

усмивката и в тебе да запее.

 

Дослучва се. Години сто,

когато във наземното изминат

ще преплетеш с любимата стебло,

защото птиците по две отлитат.

 

22.10.2023г.

Елица Бояджиева

 

 

Блус в нощта...

 

 

Блус в нощта...

 

Танцувах блус със тебе във нощта,

запомнила съм всичките извивки,

дъхът ти палещ тихичко кръвта

и моите невидими усмивки.

 

Оставих ти се - влюбена жена

в космична осъзната цялост,

във себе си побрала синева

светилище на общата ни младост.

 

Целувките ти, думите, страха,

че може би отново ще съм губещ,

търкулнат зар невидимо в праха

във филма доразказан бъдещ.

 

След тебе ли? Остана празнота,

подпиращи въпроси все от упор,

усещането пак, че съм сама,

приятелско-роднински укор.

 

Във времето оставих нежността,

емоцията скрих във ред тетрадки,

наистина ме срещна любовта,

но си замина след минути кратки.

 

А после пък забравата покри

очите ми изпълнени със тебе,

копнежът във простора се стопи,

нахапа го забързаното време.

 

И днес отронвам мъничка сълза

за туй което можеше да бъде,

оставам във сърцето ти мечта,

която Бог накрая ще досбъдне.

 

24.07.2021г.

Ели

 

На Иван 

 

 ***

 

*

*

Във високото...

 

 

Във високото…

 

Понякога в живота е така –

погубват се планирани надежди,

но вътре в тебе грее синева

и ражда нови вятърни копнежи.

 

Изправяш се и тръгваш пак

по пътищата водещи за някъде

и от звездите получаваш знак,

че си надмогнал сляпото разпятие.

 

По-силен ставаш и блестиш,

душата ти пулсира с нова сила

и знаеш вече, че ще устоиш

на бурята сърцето ти ранила.

 

Запазваш вътре в тебе любовта

и хилядите пътища събираш,

така пречистваш тихо вечността,

посоката към бъдното намираш.

 

Прогледнал си - ключа е вътре в теб –

онази вяра бликаща в кръвта ти,

от нея ще си вечно озарен,

прошепва във високото духа ти.

 

02.08.2021г.

Елица

 

на Иван

 

”Животът не са отминалите дни,

а тези, които се помнят.“

П. А. Павленко

 

 *****