Open Your Heart....

Music waterfalls....

* * * * *

Отвори сърцето си за мен....

И подари ми лъч от светлината....

Изгубих се във този сън.....

Потърсих път във тишината....

Разпери крилете си за мен....

И понеси ме към Зората....

Аз цял живот за теб копнях....

Прегърната от самотата....

Изсвири мелодия за мен....

А ангелите нека ми попеят....

Дари ми радост в идващия ден....

Очите ми в душата ти ще греят....

Отвори сърцето си за мен....

И мислите ми нека в Теб се влеят....

Обичай ме в далечното небе....

Където облаците влюбени се смеят....

2012'
Елица

The final countdown...

Заваля...

Заваля и валя цяло лято. Заличи сезоните и попи мислите им в мокрите си следи.Разпиля надеждата. Роди страхове. Отне радостта. Улиците заблестяха. Гладкият асфалт отрази сълзите на небето. Стъпките – солени и кратки изтриха миналото.В минутите за  пауза между две дъждовни сонати, птици галеха с гласовете си безкрая. Течеше процес на пречистване. Хората се затвориха. Забравиха за компютрите. Хукнаха боси в росната трева. Разхождаха се с мокри коси. Усещаха свободата с всяка фибра на телата си. Постепенно страховете бяха подтиснати. Радостта се завърна. Босите стъпки стопиха тревогите. Земята отново се пробуди за нов живот. Търпението и постоянството родиха истина. После слънцето се усмихна. Изсуши мокрия асфалт. Нажежи мислите до червено. Дойде мигът на новото начало. Държахме се за ръце. Всички заедно. Вечер отправяхме молитви към безкрая. Сутрин прегръщахме небето. Кръговрата бе завършен. Пауза. А после отлитане. Време беше да потърсим своя дом. Да открием корените си. Дъжда беше спрял. Пътеките бяха отворени. Просто... тръгнахме...

19.04.2015г.

 @Eli

*****

Tomorrow....

 Music waterfalls....

* * * * *

Утре

ще бъдеш ли на пътя

там където

сърцето следва своите мечти

където пие от дъжда

небето

и музика в безкрайното

звучи

Утре

ще срещнеш ли очите ми

в съня си

в една реалност

пълна със звезди

ще пръснеш ли в душата ми

дъха си

когато Любовта се разгори

Утре

ще помниш ли че още

съществувам

и като птица

все към теб

летя

утеха във безкрая си намирам

когато ме докосне самота

Утре

ще има ли надежда

да те срещна

нечакана но случена Съдба

във дланите ми вятър

се оглежда

а после във сърцето ми

изгря

 

 * * * * *

Мечтател....

* * * * *

Мечтател той е шепнеха звездите

обича да рисува радостта

живота му от спомени обвит е

утеха търси все тъй в младостта.

Една река копнежа му отнесе,

превърна го във пясък по брега,

а после от далечното донесе

познатата му сянка на жена.

Докосна я със мислите си само

целуна я със слънчеви лъчи

с очи прегърна голото и рамо

и музика усети да звучи.

Те кратък миг сред вятър споделиха

а после тя самотна продължи

отново пътищата им се разделиха

след нея той остана да тъжи.

Изгуби се в зелените полета

на своите и нейните мечти

в една любов от времето превзета

сърцето му остана да шепти.

* * * * *