На пръсти...

На пръсти…

Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,

рисувам ти окръжности и бури,

а после се превръщам в светъл звън,

загърбила страдания и хули.

Увличам те във моя страстен танц,

попиваш ме с очи като жигосан,

предаваш се на тайната ми власт

и влюбено мълвиш пак омагьосан.

Подаваш ми монета за късмет,

а аз ти давам стръкче моя нежност,

а после във безименен дует,

се стрелваме към звездната ни вечност.

Така сме вече милион лета -

във нощите съм твоята светица,

когато ни застигне утринта,

далеч оставам. Вятърна свещица.

Пазител ни е огнен любовта,

извираща от общото ни цяло

и знам че ще пребъдем във света

за нас отдавна времето е спряло.

13.03.2018г.

Елица

*****

Залез...

Залез…

Залязва този дъжд шептящ във мен,

превръща се във спомен и надежда,

а моя път докрай осъществен,

към други измерения отвежда.

Превръщам се отново във звезда,

забравената роба пак обличам,

отключила вълшебната врата,

аз пак със тебе вятърна отлитам.

Посреща ни притихналия дом,

там миналото пази свойте тайни,

отронва се от мене като стон,

един копнеж сред мислите сияйни.

Обгръщаш ме със своите криле,

потъваш във трептящата ми нежност,

усещам се неистово добре

и зная че ще бъде тъй за вечност.

На нашата табелка Любовта

е сложила безкраен отпечатък,

досбъднати сме ний сред синева,

тъгата ни изпила без остатък.

13.03.2018г.

Елица