Сляп синхрон...

Сляп синхрон…

(или за Тишината)

Говори в мене тази тишина,

която ти остави да се скита,

сред някакви солени правила

в душата ми от спомени обвита.

Прегръщам я дълбоко, със копнеж,

по струните и вярата попива,

а после пак със вятърен стремеж,

във нейната снага аз клетва скривам.

Мълчи ме. Не проронвай нито стон.

От твойта тишина любов си взимам.

Във нашият небесен сляп синхрон

аз до смъртта си знам, че ще се взирам.

08.10.2018г.

Елица

*****

Не може да е истина…

„ И ние като луната трябва да минем през празнота ,

за да се почувстваме пълни отново. ”

цитат страничка Мечта

Не може да е истина…

Раздира се сърцето и боли,

неистово тъгата пак напира,

прегръщам твойте трепкащи следи

в душата ми, една сълза умира.

Не може да е истина, крещи

сърцето ми изпълнено с въпроси

и все към теб копнежа ми лети,

по стръмните пътеки светлокоси.

За да блестя ти трябва да мълчиш,

далеч да стенат мислите ти боси,

със мойте думи все да се тешиш,

в забързани реални коловози.

Тегобите когато претопим

във клетвите ни тлеещи високо,

ний вечността отново ще спасим

и пак ще се обичаме дълбоко

във нашта обетована земя,

където птици времето разграждат,

където съм висока и с крила

и вятърни посоки ни обграждат.

Сега притихвам огнена във мен,

изпращам ти любов и много нежност,

завинаги ще бъдеш озарен

във общата разказваща безбрежност.

08.10.2018г.

Елица

*****