Обратно броене...

 

Обратно броене...

Аз пак нахлух във твоя цветен сън
и зазвънях със приказни звънчета,
прелях във спящия ти светъл дъх,
пребродих с тебе седемте небета.

Измислих ти вълшебни имена,
танцувахме хорце с безброй звездички,
прошепна ми, че аз съм светлина
и древното спасение за всички.

Отново дискутирахме в захлас
един въпрос забравен в кротка вечност,
а отговорът скрихме вътре в нас
разперили крилете във летежност.

Отпихме и от стария Граал,
очите ни се сляха при зенита,
ти вътре в мен отново бе поспрял
в една любов от погледите скрита.

Със утрото далече аз изгрях,
а ти потъна в тихата реалност,
обратното броене разпилях
по жиците на общата сакралност.

27.12.2021г.
Елица

Бъдете здрави през Новата година, приятели
и сбъдвайте вълшебни мечти!*

Обичам ви,
Ели The Spy

Разстояния...

 

 

Разстояния…

 

От всички разстояния в света

най-близко е, което е в сърцето,

по него аз вървя и се топя

отправила молитва към небето –

 

за двете ни преплетени души

осъдени отдавна на раздяла

и вгледана във старите следи

аз зная, че от тебе съм разбрана.

 

Зачеркнали са нашата любов,

на клада я захвърлили нетленна,

проклели моя светъл благослов,

пронизали снагата ми неземна.

 

Сломена съм напуснала света

на нашите тъй вихрени стремежи

и дълго съм се скитала в тъма

залутана в отвъдните ехтежи.

 

За тебе не забравих. Не успях.

Във мен крещеше клетвата за вярност

и днес отново, виж ме, пак изгрях

във Ин и Ян, и общата ни цялост.

 

Окото шепне – ще е светлина

за мен и теб, дори за враговете,

далече от магичната врата

от нас ще си заминат страховете.

 

Накрая ли? Две парещи ръце

смъртта ще претопят в простора,

а моето усмихнато лице

ще възвести на всички вечност нова.

 

16.12.2021г.

Елица

 

 

Космично единение...

 

 

 

Космично единение...

 

Аз често отразявам тишина,

която от дълбокото ти идва

и виждам твойте вятърни крила

разтворени във форма на молитва.

 

Тогава ставам тиха и боля,

по облаци замислена подскачам,

на ум броя броилка за деца,

мечтите си в антрето ни окачам.

 

И все ме връща в тебе любовта,

от извора ми лекичко избликва,

нашепва ми, че нашата врата

за двама ни магично ще откликва.

 

Спокойна съм и пламенно блестя,

а твойте устни все така ме пият,

през времето напредвам и горя,

със изпитанията смела свиквам.

 

Защото е орисано така -

за другите със тебе сме спасение,

за вечност ще е моята душа

със твоята в космично единение.

 

05.12.2021г.

Елица

 

На Жоро с много обич

 

 

***** 

Често…

 

 

Често…

 

Аз често разговарям тихо с теб

и грешките от минало прощавам,

усещам твоя страх стаен навред,

опитвам се с любов да го стопявам.

 

Била съм друга някога, в преди,

наивна и добра, на вкус – горчива,

била съм войн във нечии очи

и битките съм водела щастлива.

 

Излъчвала съм само светлина,

сърцето ми е биело със нежност,

а моите магически крила

са пазили красивата ни вечност.

 

Но после всичко паднало във мрак,

огромната ни обич се смалила,

не си разбрала от небето знак

и моята съдба си разрушила.

 

Войната е на хиляди лета,

ковах във нея Божия повеля

и зная, че отново ще блестя,

спасение за всички ще намеря.

 

А прошката остава вътре в теб

стопли я във отвъдното дълбоко,

оставам вечен пламенен завет,

че Любовта вирее на високо.

 

24.11.2021г.

Елица

 

На мама

 

Отекнало...

 

 

Отекнало…

 

Отеква в мене пясъчния вой

на старите нанесени ми рани,

щастлив ще бъде новия развой

на чувствата във минало приспани.

 

Аз идвам много много отдалеч,

от Райско място скътано в душата,

през времето проблясвам като свещ

и с погледа си топля синевата.

 

И търся теб – разлистен и суров,

но все така оставащ моя нежност,

един забравен вечен благослов

римуван във сърцето със човечност.

 

Зад нас изчезват всички врагове

и цялата тъга стопяват дните,

на дълъг път съдбата ни пое,

за да досбъдне устремно мечтите.

 

А старата любов ще заблести,

там горе тъй високо при звездите,

една във друга тихо ще вклини

душите ни, предрекоха Очите.

 

24.11.2021г.

Елица