Боров мед и дъх на шоколад…

Боров мед и дъх на шоколад…

Със боров мед и дъх на шоколад,

Луната ме почерпи светлоока,

космичния неземен кръговрат,

проникна във душата ми дълбока.

Припомниха ми – „Още си звезда –

небесен войн – пазител в светлината,

а твоята невидима снага,

във нощите шепти сред тишината.“

Усмихнах се, знам силата е в мен

и ден след ден в живота ми изгрява,

а пътя ми напред е устремен –

съдбата ми докрай възпламенява.

Една любов е центъра на моя свят,

тя идва с мен от пето измерение

и в нейния прекрасен необят,

е мойто вечно трепкащо спасение.

Тя ще остави вятърни следи

във земното магическо начало,

а аз ще се завърна във Преди –

в Плеядите – там времето е спряло.

30.07.2019г.

Елица

Забравения Рай…

Забравения Рай…

Валят мечти. Небрежно синевата

рисува с вятър в моите очи,

прегръща ме магично тишината,

достигаща ме в твоите следи.

И пак е мокра роклята ми бяла,

пристегнатите в плитка сноп коси,

душата ми разлистена и цяла,

към теб се устремява и шепти.

Сънуваш ме – желана и далечна –

китарен звън от други времена,

една любов тъй чакана и вечна,

трептяща още в твойте сетива.

Подобно на вълна по тебе скитам,

усмихвам ти се, облаци броя,

за болката ти като слънце питам,

тъгата ти с наричане топя.

Преливаш в мен – суров и цветно нежен,

потъвам в твойта няма светлина,

копнежа ми разпалено безбрежен,

изгрява в наште огнени крила.

Отново във безвремие родени,

със тебе се превръщаме в безкрай,

един във друг докрай осъществени,

пресреща ни забравения Рай.

30.07.2019г.

Елица