Една звезда...
на мама
Една звезда в небесното
блести
И стъпките ми тихо
отброява
А в моите изгарящи сълзи
Тъгата ми по теб не
намалява.
Поредна Коледа те няма
тук
Прегърната от ветровете
скиташ
На времето и датите
напук
Ти двата свята устремно
преплиташ.
Усещам те във пламък от
свещта
Във глътка вино в залъка
от хляба
Немирната ти огнена душа
Е все тъй истинска и
вечно млада.
И пак ни свързва тихо
обичта
Онази вяра вътре във
сърцето
Аз знам ще се завърне
радостта
Усмивката ти – спомен край
морето
Ще съхраним щастливите
мечти
Досбъднати във родните
полета
Една надежда волна ще
лети
Като вълшебна слънчева
комета
Посоката ще бъде пак
любов
Създадена от крехките ти
длани
Във вечния космичен
благослов
Следите ни в едно ще са събрани
25.12.2016г.
Елица
