Етерно…
За тебе бие пак и пак,
сърцето ми изпълнено с надежда,
във вихрено възможен необят,
тъй струните далече ме отвеждат.
Дърветата високи ми шептят,
косите ми разлистени се смеят,
а твоите очи без глас трептят,
лъчите им пречистени се реят
във моята магическа душа,
предречена да я обичаш вечно,
а тя да бъде твоя светлина,
искряща по пътеките безбрежно,
разказваща за общия обет,
пазители да бъдем в тишината
и всеки път във вятърен дует
досбъднати да греем в синевата.
Във етера сме птици със криле,
един на друг безсмъртно отредени,
във полет се усещаме добре,
пречистени и огнено спасени.
Но с утрото оставаме далеч,
заключени в реални коловози,
но свети силно общата ни свещ,
която във безкрайното се носи.
И знам, че ще дослучим любовта –
онази нежност пазеща духа ни,
накрая пак заключили кръга,
ще ни дари със сила вечността ни.
10.09.2018г.
Елица
*****
