Пренаписване…
Във нощите аз пак съм тихо с теб,
препускаме във звездни коловози,
дъхът ти във дъха ми е стопен,
сподирят ни вълшебни еднорози.
Аз само гледам, мисля и летя,
душата ти със ветровете браня,
сестриците си следвам и блестя,
магическата вечност ме изгаря.
Една любов сред облаци гори,
превръща ни във стражи на всемира,
до дъно пие всичките вини,
посоката към бъдното намира.
Така ще е до сетния ни час,
а после и отвъд на синевата,
ще пренапишем истината в нас,
прегръщайки отново светлината.
26.11.2018г.
Елица
