Цял и вечен...
Дали ме чуваш там, отвъд земята,
шепти високо звездният ми глас
и знам, че ще запалим светлината
след много време, хей така от раз.
Китари пак ще има и ще пеем,
за Ели Кю и общите лъчи,
пред пътищата нови ще немеем,
изпълнили със вяра ред очи.
Ще бъде синьо, ясно и свободно
в щастливите ни огнени сърца,
ще ни завидят някак благородно
търкулнати в простора две слънца.
А любовта ще бъде все посока
към Извора забулен във мъгли,
отпил от истината светлоока
отново цял и вечен ще си ти.
04.08.3023г.
Елица Бояджиева
На Дидо Дончев*
