Очаквания
неочаквания...
Все още чакам
звуците във мрака
Закриля ме
безкрайното небе
Във тъмното
часовника ми трака
И бие тъжно моето
сърце
Една мечта ме
пази в синевата
Превръща ме във
пепел и в звезда
Пропива ме с
копнежи тишината
А аз стаена
вярвам и мълча
Не мога да
забравя всички песни
По вятъра
донесени от теб
Те очартаха
пътища нелесни
И образа ти траен
на човек
Ала сега живея в
светлината
И пак са силни
моите криле
Закриля ме
бездумна равнината
Когато твоя глас
ме призове
А ти лети
свободен и обичан
От моята
единствена душа
И случвай ми се
странно нелогичен
Когато тихомълком
прегреша
Бъди омега в
мойта нереалност
Една далечна
пареща мечта
Ще оцелеем в
общата сакралност
Родена от съдбата
на света
30.03.2016г.
Елица
