Пролетни водолейки....

NOTE: Пролетта върна слънцето в очите ни и вятъра в косите ни! Предпразничните дни бяха усилено работни! Писах и до 18 и до 19 часа, тръгвах си последна, но това не ми попречи да се чувствам вълшебно, пълна с енергия, летяща! Топличко ми става като гледам усмихнатите ни лица. Когато съм с Вилия винаги се чувствам благодарна и балансирана! Радвам се, че престоя ми в Исперих ми даде приятелството, което двете имаме. Споделяме толкова много неща! Вярно е нещо, което прочетох преди известно време в една статия, че един водолей може да бъде разбран най-пълноценно от друг водолей! Нашата тоналност е различна, Светоусещането ни е чиста емоция, а обичта ни – безусловна, вълшебна и отвъд времева! Хората, които ни познават и са с нас ежедневно в реалността казват, че с нас живеенето е просто приключение, винаги намираме с какво да ги изненадаме и да ги накараме да се чувстват неповторимо. Радваме се, че така ни усещат, защото това означава че изпълняваме главната си житейска мисия – да направим света едно по-красиво и одухотворено място, успешно! Светли празници на всички приятели на Вятърния блог! Бъдете здрави, бъдете обичани и обичайте хората до вас всеотдайно и безкрайно, както Вселената обича всички нас!

Ели

*****

Няма да съм никога сама…

Няма да съм никога сама…

Пробудени са в мене небесата,

надеждата разлистена лети,

изпивайки докрайно тишината,

аз пак се взирам в твоите очи.

А те ми шепнат кротко отдалече

че вярват в мен и в общата съдба

отдавна вятър в сънища предрече

че няма да съм никога сама.

Защото част от мен е вътре в тебе,

а ти пък си във моята душа,

застинали в препускащото време

сърцата ни разпръскват светлина.

Така ще е до края на земята

а също и в полетата отвъд

ний войни сме дошли от синевата

пазители на таен звезден път.

Една любов е вечната посока,

разказана през много векове,

тя пак ще грее силна и дълбока,

в далечните космични светове.

12.06.2017г.

Елица

*****

Следобедно ПредПролетно...

NOTE: Преди 3 години с Вилия сме се снимали на този ден. Било е пак слънчево и усмихнато, а малко след това, през март съдбата ме изправи пред най-голямото изпитание в живота ми. Днес решихме да повторим снимката! Както тогава и днес е хубав слънчев предПролетен ден! Слънцето се завръща в очите и косите и на душата и става по-леко и по-високо! Аз съм много по-силна и с по-голяма вяра в себе си, във вълшебните си способности и в бъдните дни! Усмихнат следобед на всички приятели от нас и не забравяйте ежедневно двигатели да ви бъдат само и единствено Любовта и Добротата! <3

Ели

Откриване...

NOTE:

Днес Пламен откри своята дейност, като нотариус!

Дано му върви по вода на новото поприще – пожелахме му интересни казуси и много клиенти! :)

Хан Аспарух през зимата...

                                Хан Аспарух през зимата :)

              Централната пешеходна зона затрупана от сняг :)

Двата бора до съда отрупани със сняг :)

  Два са бора ред по редом расли,
  Между них е ела тънковита.
  Боре расли горе нависоко,
  Засланяли ела тънковита
  От зли бури, от студени ветри:
  Да й ветри върше не пребият,
  Дай бури клони не поломят.
  Не са били два бора високи,
  най са били два братя рожденци,
  А между им – Елица сестрица...
  Мила сестра братя засланяли
  От зли хули, от студени речи:
  Да й хули име не похулят,
  да й речи слава не погубят.

                             И аз увита в студа, като мошмурок ;) 
                                         Елица сестрица :))))))