Далечно…
Заспиват уморени небеса,
легендите за теб и мен сънуват,
в една далечна приказна страна,
за нас звездите тихичко тъгуват.
Пак скокове те виждат във вода,
китарен звън пречистващ сетивата
и моята изправена снага,
шумът красив раздиплен от крилата.
Една безкрайна нежност и копнеж,
вибриращи сред пясъци звънливо,
съвместния ни вятърен летеж,
чертаещ форми с трепет причудливо.
Сърцето ми изпълнено с любов,
очите ти изкрящи от възхита,
живота пренаписан като нов
и къщичка от спомени пропита.
Пак утрото магически блести,
следите ни изпива мълчаливо,
душата ми във твоята се скри,
а после всичко стана светло сиво.
15.02.2019г.
Елица
*****
