Вали....
Вали...
но някак е спокойно
във душата,
сред капките съзирам
светлина,
политам в нея лека в
тишината
и атомна жонглирам по
ръба.
В очакване съм,
вече е минорно,
във малкото ми огнено
сърце,
досбъдват се мечтите
стихотворно,
ще се докоснат нашите
ръце.
И пак ще има бряг и
звездопади,
в небето ни накрая на
света,
душите ще останат
вечно млади,
сред хиляди вселенски
чудеса.
03.07.2017г.
Елица
NOTE: Заваля и
разхлади. Днес в съда беше празник. Дидка стана на 50. Беше цветно и усмихнато.
Аз пък имах повод да си облека новата рокля с френското знаменце. Направиха ми
комплимент, че изглеждам чудесно. Хубаво се повеселихме. Приведохме в
изпълнение проектите на група „Еньовче”. Разпечатахме си текстовете на три
песни и до 14.07. трябва да ги изрепетираме и на банкета за закриване на
съдебната година подобаващо да ги изпеем акапелно. Карат ме да им акомпанирам
на китара. Не мога да се справя с това на тоя етап. Просто нямам време. А и
преди години можех да свиря само бас партии на някои песни. За сега няма да се
хвърлям в тази вода. Може пък да се появи китарист-помощник ;) Мисля за Дидо и за това, което ми каза Тошо. Мъчно ми е. Тъжно ми е. Нашия шеф командер го няма вече в реалния свят... Гледам
бас китарата, която имам от Дидо. Помня последното ни събиране, препускането с
колелетата до Пчелина. Видях и последната снимка на стената му във фейсбук.
Разтълкувах знаците. Трудна е тази пътека по която вървим. Търпим сериозни
загуби. Но не губя посоката. Само тя ми остана. И безусловната вяра в мама и
безкрайната обич към нея. Не мога да пиша вече, защото една буца ми застава на
гърлото. Колко ще е това Чакаларово? Има още много неизвестни, но търпението ще
случи чудесата лека-полека. Имаме безкрайна нужда от теб...
Ели
*****
***
***
***
