Две години...

Тъмно...

Ударите на мрака...
Вятър вее в прозореца...

После утро...

Пътувах... (към теб)... със 110 в час...
Неземна...
После...

Приятелка..
Море....

Скала и безвремие...

Викове(!)
Пак...
И пак.. 
Ехо и синева...

Снимка...
Слънце зад облак...
Изгряла...

Спомен...
Завръщане(!)

Сигурна(!)

Зад стените на жълтата къща!

Сгушена в ръцете му(!)

Ти?

Далече! В неверие!
И страх...

Силни криле!
Моите...

Простори!

И забрава(!)
Светло...
Вече(!)

Просто съумей да бъдеш щастлив!

Вече нищо не ни заплашва!

Обичай............ (ме)...........
Помъничко... 
Понякога...

16.03.2016г.

(2 години след...)

*****

Оцелели...

Оцелели…

Изправих се на стръмната скала

косите ми попиха ветровете

далеч остана страшната тъма

преборени пламтяха страховете

Зовях те до последния си дъх

морето ми отвръщаше безгласно

а после от безименния връх

си тръгнах по пътеката на дясно

Не ми останаха в дълбокото сълзи

ала те виждах със очите слепи

невидим глас ми каза „Замълчи“

печатът ми удари „Оцелели“

измина много време от тогаз

ала аз все така по стъпките ти скитам

и пазя чувството дълбоко в нас

на сън със него в бъдното политам

и зная че ще дойде ден

когато ще прелея цяла в тебе

духа ми от духа ти озарен

ще победи нестихващото време

25.01.2016г.

Елица

                                 *****