Игра...

Игра…

Играем сляпо някаква игра,

в която се надбягват световете

и в споделена звездна тишина,

завързваме на възел ветровете.

Герои сме в безименен роман,

за обич, за предателство и вечност,

животът ни от истини огрян,

ни пренаписва в своята безбрежност.

Със птиците сме птици и летим,

докосваме дъгата пак със пръсти,

във други измерения блестим,

преследваме мечтите си тъй дръзки.

Ти все така се смееш и гориш,

стопяваш ме във костите си тленни,

копнежът си към мене все мълвиш,

във песните щастливо съкровени.

Една врата ни чака и мълчи,

пулсира в ритъм с нашата сакралност,

тя ще досбъдне общите следи,

родени сред космическа реалност.

23.05.2018г.

Елица

*****

Бог и играта на дартс....

*****

летящи мънички частици

случаен сбор на светлина

врата небесна

в земно случване

и вечен спомен в пролетта

през ветровито ехо преминаване

луна и слънце в самота

пробуждане за кратко

и забравяне

в понятието за Съдба

*****
 

Lаdy Stardust….

От звезден прах мистично сътворена,

побрала шепота на бисерни реки,

в мечтите си е птица и жарава,

със слънцето душата и блести.

По небосвода син се скита неуморно,

развяла буйни вятърни коси,

във страстен танц сърцето и притихва,

сред утро от очите и роси.

В цветята от тъгата си разплита,

а после боса стъпва по дъга,

в гърдите си в безбройни тайни скрита,

държи в реалното и нечия ръка.

От сънищата облачно възкръсва,

усмихва се на стъклени луни,

и все така във себе си се връща,

когато в най-дълбокото боли.

Разпъната от четири посоки,

тя Винаги намира своя път,

от силата си звездна разпилява,

с любовна песен щом я призоват.

 *****

The melody....

Lisa Miskovsky - Lady Stardust 

 *****