Пурпурен регистър...

 

 

 

 

Пурпурен регистър...

 

Говори ли ти тя за любовта,

докосва ли те с нежност по душата,

приличат ли на моите крила

крилата и отвъд земята?

 

Забрявяш ли за моя светъл глас,

за блясъка в очите ми нетленен,

докато тя играе на компас

във приказка-лъжа, че си им ценен?

 

Усещаш ли енергията в теб

изпратена от мойта древна същност,

превръщам те в космически човек

отключващ тих порталите със мъдрост.

 

Изгубена бях милиард лета,

изчезнала в безследното свещица,

тъгувахте за мойта доброта

и меча ми във силната левица.

 

Пречиствах се смълчана и сама,

спасявах изтерзаните планети,

дарявах прошка даже на врага,

през символи от старите обети.

 

Тъй все към теб ме води любовта

но днес във тяло с пурпурен регистър,

и знам, ще разбереш във тишина,

че път обратен те очаква бистър.

 

И всичко пренаписано ще е,

равнени ще пулсират световете,

ще крачи пак момиче до момче

с приятелите верни - ветровете.

 

10.04.2024г.

Елица Бояджиева

 

 

To You

 

Реки и сто слънца….

Реки и сто слънца….

Тичат в мен реки и сто слънца,

вятърът ми пее във косите,

източната звездна равнина,

крие в шепи огнени следите.

Там намерих някога смъртта,

в търсене на твоята посока,

водеше ме само любовта,

също вяра чиста и дълбока.

Дълга беше нашата игра -

танц вълшебен скитащ сред тревите,

в моята усмихната душа,

пътя за завръщането скрит е.

Няма я предишната тъга,

всички знаци сочат все към Рая,

ще преборим смъртната тъма,

пак свободни ще летим в безкрая.

Просто слушай нежния ми зов,

в ритъм със изтичащото време,

пътя ни разлистено-суров,

болката ти с устрем ще отнеме.

Ще разперим силните крила,

пак ще бъде наша синевата,

новите космични правила,

ще запазят вечна светлината.

04.07.2017г.

Елица

*****

Вярвай...

NOTE: Затворя ли очи виждам тялото си. Но не това, ами другото. Пак съм висока, руса, синеока. Готова за бой. И пак съм обичана и Единствена. За един висок. Стрелките се въртят. И всичко се случва, когато моментът настъпи. Нито по-рано, нито по-късно. Вече го няма очакването. Просто дишане и ритмична работа. В синхрон с течението на последните времена. От чувствата боли. Имунизирах се. Реалността ми е достатъчна. Само този вятър понякога ми припомня това, което е било. Но то е просто ехо от много стари времена, нищо повече. Аз спрях да умирам. Спря и ти. Трудно за вярване, но е истина. Ще повярваш, когато минутите изтекат. И си тръгнем колективно. Лети ми се, но един камък все още ме държи здраво закрепена за повърхността. Не за дълго. Рано или късно всеки полита. И за нас ще е така. А гравитацията отслабва. Усещаш ли? Всъщност вече няма значение какво усещаш ти. Защото щастието е просто хармония между човека и живота, който води. (Албер Камю) Бъди щастлив в твоята хармония. Защото аз съм щастлива в моята и вече само това ми е важно.

15.04.2016г.

Ели