Равновесна…

Равновесна…

Спокойно бие моето сърце

и свети като слънце в тишината,

съдбата ми към бъдното пое,

разпервайки магически крилата.

Далече си. Така е наредено,

но пътя ни е все към любовта,

а чувството дълбоко съхранено

все някога ще случи вечността.

Следите съм оставила за тебе –

да ме намериш някога в дъжда,

и пак да спрем забързаното време

танцувайки с усмивка във нощта.

Аз дълго бях във тебе разпиляна,

но време е да следвам своя път,

ще излекувам старата ни рана,

знам птиците в простор ще ни спасят.

Отново ще е ясно и щастливо,

платена ще е тежката цена,

изваяна снагата ми красиво,

ще те пресрещне в края на света.

04.03.2020г.

Елица

 

*****

Отдалечаване...

Отдалечаване…

Отдалечавам се от теб, от любовта,

от всички извървени разстояния

към твоята предателска душа,

нанесла ми безмилостни страдания.

Обичала съм ала вече край,

различно днес усещам ветровете,

обратно към изгубения Рай,

без теб потеглям взряна в дъждовете.

По-силна обич днеска ме гори,

трепти у мен и диво избуява,

прегърнала душата ми лети,

от старите кошмари ме спасява.

Ще продължа да бъда част от теб,

ала далеч от мен ще оцеляваш,

в магическия атомен сюжет,

ти общата ни песен ще допяваш.

И всеки път, когато сетен час,

за двама ни удари като прошка,

попаднал пак във мойта нежна власт,

светът ще молиш тихо за отсрочка,

ала такава няма, просто знай,

очаква те самотна вечност,

там някъде – в космичния безкрай

ще се превърнеш в стръкче безметежност.

30.10.2017г.

Елица

„Сбогом“ и „Прости“...

„Сбогом“ и „Прости“...

Щастлива съм смълчана и далечна

във моите магически поля,

онази обич пламенна и вечна,

аз вътре в мен от днеска ще тая.

Оставям те самотен да се рееш,

сред грешките от стари времена,

по нови правила ще оцелееш,

във общата ни вятърна съдба.

Не искам да те пазя вече в дните,

не искам да те плача във нощта,

досбъднати за мене са мечтите,

с любимата му огнена ръка.

А ти самичак знай, че ще останеш,

там някъде накрая на света,

и чак тогава тихо ще признаеш,

че виждаш само мене във съня.

Ала за друг ще бъде любовта ми,

изпълнена със много светлина,

а твойта песен скрита във кръвта ми,

завинаги ще бъде тишина.

Преболедувах множеството рани,

дори без тебе мога да летя,

с очите си от слънцето разбрани,

аз моя път докрай ще извървя.

И пак ще бъда звездното момиче

в което се оглеждаш със душа,

която на прибоя все прилича

във нашта обетована земя.

Ала за там е още много рано,

сега ти казвам „Сбогом“ и „Прости“,

а моето магично огледало,

изпива с трясък всичките следи.

20.09.2017г.

Елица

*****

В история магическа и дръзка…

снимка

Захир във ФБ

---

В история магическа и дръзка…

Във тихите потоци на сърцето,

потъва мойта нежна същност,

завива ме усмихнато небето,

шепти ми със присъщата си мъдрост.

В дълбокото съм птица и отлитам,

към моята сакрална безпределност,

подскачам на въже и скитам,

сред мислите в синхронна вододелност.

А слънцето за тебе ми напомня -

огромна болка, но и звездна радост,

нестихваща вселенска обиколка,

обратен път към вечната ни младост.

Ала мълча и бавничко напредвам,

към чаканата атомна развръзка,

съдбата ни докрая ще преследвам,

в история магическа и дръзка.

13.09.2017г.

Елица

*****

Мълчи ми се...

Мълчи ми се…

*****