Стрелките...
Забързват в мен
стрелките непонятни,
безвремието търсят и
летят,
а знаците далечно
вероятни,
във циферблата огнено
блестят.
Пресичат се вълшебните
копнежи,
снагата ми обвиват
със воал,
в дълбокото родените
стремежи
те пазят свойта сила
осъзнал.
Преливат се смълчани
коловози,
на две души трептящи
във една,
в следите на космични
еднорози,
се крие нашта тайнствена
съдба.
Щурмуваме забравени
пътеки,
докато тихо тлеем във
съня,
от нашта сила даваме
на всеки,
трасирайки в
небесното света.
Ще преоткрием общата
реалност,
далече от обиди,
суета,
от новата усмихната
сакралност,
по-силна ще изгрее
вечността.
26.11.2017г.
Елица
*****
