Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет през времето и пространството. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет през времето и пространството. Показване на всички публикации

петък, 23 декември 2016 г.

Времето ме гони…




Времето ме гони…

летя по пътя времето ме гони
и тихо приближавам… Теб
от минало далечни коловози
ми шепнат във изгряващия ден
не чакам нищо искам да те срещна
в очите ти да влея светлина
на кръстопът духа ми се оглежда
във есенната звездна тишина
безмълвна съм аз всичко изговорих
разказах ти за общите беди
към преживяното вратата ни отворих
преминах по изстинали следи
сега спокойно дишам вътре в мене
поспря неистово и тежко да боли
отхвърлили космическото бреме
отново във душите ни блести
ще дойде време пак да бъдем цели
пречистени високи и добри
невидимите бури преживели
ще затрептим във своето Преди
и нов живот в тревата ще покълне
а слънцето ще бъде вечен знак
една любов без глас ще се завърне
с пътуващия вечен звезден влак
надеждата ще бъде възродена
в далечната ни източна земя
една мечта докрай осъществена
с крилата си за вечност ще спася

22.12.2016г.
Елица



*****

 

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

До точка светлина...



снимка
Beautiful planet Earth във ФБ




До точка светлина…

достигнала до точка светлина
оставям куфара косите си мечтите
очите си търкулвам в равнина
в която отразени са звездите

едно обичане се връща в мен
на някакви си милион години
духът ми от безкРая озарен
се дипли по следите ми щастливи

надеждата завързвам със въже
направено от огнени сияния
във нежните ми вятърни ръце
се разтопяват всички разстояния

преливаш като песен вътре в мен
душата ми във теб реверберира
космичен план докрай осъществен
към бъдното в пътека се простира

на Мястото аз пак принадлежа
отново го откривам сред вълните
там някъде накрая на света
вълшебно са досбъднати мечтите

10.11.2016г.
Елица



сряда, 9 ноември 2016 г.

За добротата...



За добротата...

„Доброто вградено е в нас,
                           родени сме с пориви чисти...”
Sanvali

Добротата е парченце от всемира
Събрано в нашта пламенна душа
Посоката тя винаги намира
Окъпана в прозрачна светлина

Небето я превръща в песен
Земята пък за кратко и е дом
В красива пролет и във златна есен
Съдбата я кодира във закон

Облича се във цветно и танцува
Раздипля свойте вятърни крила
Вселените досбъднати сънува
По някакви вълшебни правила

За влюбени души е просто изгрев
На вечните магически мечти
За старите – бездумен извор
На тихите пазители звезди

Носи я нежно в своята сакралност
Раздипляй я по своите следи
Ще те запази нейната тоналност
В космическите огнени зари

08.11.2016г.
(космически послания)
Елица