Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации

сряда, 27 януари 2016 г.

Климат...




снимка и цитат от Сани



NOTE: Днес ми е хубаво. Двама човека, с които ме свързва работата ме похвалиха, че се справям отлично. Бяха благодарни, че анализирам пред тях фактите и обстоятелствата, градя правилни и задълбочени изводи и им помагам да навлязат на дълбоко в материята. Почувствали се полезни със своето присъствие и мнение. Винаги съм се опирала на житейския опит на тези хора, а и други като тях, когато работя в наказателната материя. За пореден път си дадох сметка колко е важно да се отнасяш с подобаващото уважение и внимание към другите, да им покажеш че са ценни и значими, да ги изслушаш, да им покажеш че цениш тяхното мнение и че не ти е най-важно да ги надговориш и накрая на всяка цена да стане твоето. Радвам се, че за 13 години съм намерила баланса на работното си място. Работата с другите винаги е била източник на много ценен опит, на мъдрост, на интересни гледни точки при решаване на казусите. Обичам да слушам и да се уча от по-възрастните. Обичам и да им показвам този мой тих стремеж за самоусъвършенстване. Вярвам, че екипите в които попадам докато спокойно плувам из дебрите на наказателната материя и за в бъдеще, ще са извор на много удовлетворителни моменти, като днешния. :) С една дума климатът при нас е изключително удовлетворителен. Днес имам повод да се усмихвам много! :)
  
27.01.2016г.
Ели


събота, 10 ноември 2012 г.

Някога Някъде по Огнено Драконовски....





Начало....




                              
                  Послепис....
        















Между....
(или за белезите от паралелните животи)

За истина дойде момент
Запалиха огньовете във кръглост
Далеч остана всеки сантимент
А отправната точка беше мъдрост
Видях в очите и страха
На воден плъх от огъня изплашен
Косите и попиваха праха
На съдбоносният ми избор страшен
А после лека влязох във кръга
С нозете боси пламъци целунах
С душата си погледнала врага
Аз слаб човек реално зърнах
Отдавна бях простила низостта
Но за финална битка беше време
И с драконова сила в сетива
Показах и че егото  е  бреме
От викове небето се раздра
А тялото и сгърчено се свлече
Протегнала с невиждане ръка
Вселената на милост я обрече
Във погледа ми вятър я стопи
Спокойна я изчаках да изтлее
А после я изпратих сред мъгли
Пречистена от зло да оцелее
Във черното на огнения кръг
На зазоряване по-силна се пробудих
И пак поех по дългия си път
Във Вечността вълшебна се изгубих

10.11.2012г.
@Eli


                          

                      *****