Среща...
Във тъмното отроних пак сълза
със звездното във нямо съзаклятие,
а после ти изпратих тишина
по вятъра - магическо признание.
Дойдох като надежда в твоя сън
и с нежност обуздана те прегърнах,
пак двамата танцувахме навън
до прага ти, отново в теб се върнах.
Изпиваше ме огнено с очи,
душата ми за себе си завърза
и гали с трепет моите коси,
помоли времето ни да не бърза.
Положих на гърдите ти глава,
до утрото останах само твоя,
безмълвно си говорихме в нощта,
заслушани далечно във прибоя.
Не исках да си тръгвам, но деня
почука по клепачите внезапно,
прошепнах ти: "Ще си вървя",
обсипа ме с целувки многократно.
Врата отворих в ранен зимен час
и се изгубих в бялата реалност,
а ти остана с мисълта за нас,
заключена в дълбоката сакралност.
Пробуден сред угаснали звезди
заплака тихо в топлата си стая,
изпи със жажда моите следи
от спомена за срещата ни в Рая.
20.12.2020г.
Елица
*****
