Тадж Махал...

NOTE: Виждам понякога това място в сънищата си. Символ на вечната любов. Може някой ден да го видя и на живо. Опитвам да изтръгна чувствата. Да остана просто хладен ум. Не се получава. Бог ме е надарил с повече емоция, която няма как да бъде овладяна, подтисната. Само стиховете ме спасяват. Поне вече спря да ме боли. Дали? Или успешно се залъгвам? Стелещата се тишина ме успокоява. Взирам се в картините и пак, и пак се сблъсквам с нечии черти. Мисля за задачата и се опитвам да игнорирам всичко, от което ме боли. Ежедневието ме увлича и сякаш изключвам. Истината е, че в най-неочаквани моменти онова чувство се появява, сграбчва ме за гърлото и ме стяга. Пътувам в колата. Наблюдавам сменящите се образи от околния пейзаж  и мисля. Близо до морето се чувствам по-спокойна като че ли... Съществуваме в сега. А сега е разстояние, което няма как да се стопи. Поне имам очакването си. Очакване за чудо, за осъщественост. Думите продължават да се подреждат. На моменти от тях ме боли. Тогава слушам музика. Друг път са облекчение, духовен минималистичен катарзис. И все така търся пътя към дълбините на съзнанието ми. Ще го открия някой ден. Вярвам, за доброто на всички ни. Но сега се взирам в Тадж Махал и мислите ми се реят в любовта. Единствената, вечната. Има я, макар понякога да е доста болезнена. Просто я има и... създава усещане за пълнота, осъщественост. Хубаво е. През повечето време...

26.03.2016г.

Ели

Sa Ta Na Ma Mantra....

 

снимка - интернет

---

Sa Ta Na Ma Mantra....

NOTE:

Днес (08.03) заведох Боби в църквата. Постояхме вътре, дадоха ни нафора, помолих се пак пред иконата на Богородица с младенеца и пак бе някак много тежко, като на 5.03. После поговорих и с отеца. Сгрешила съм. Помощта не може да дойде оттам. Но си отговорих на други два въпроса, които се бяха наслоили във времето някъде в дълбините на съзнанието... къде и защо изчезна някой... Отговорите са на друг континент. Можеш ли да ми помогнеш с нещо?! Да!!! Да дойдеш с мен Там, когато му дойде времето... А тази вечер взех Боби на ръце и започнахме да се въртим, като леко го подрусвах и подхвърлях нагоре, а той започна да пери ръчички като птица и да повтаря Sa Ta Sa Ta Sa Ta Sa Sa… Заливаше се от смях и излъчваше радост! И ту разперваше ръцете като птица, ту се сгушваше плътно в мен и ме притискаше към себе си!* Потърсих повтаряните думи и открих мантрата  Sa Ta Na Ma!!! Четирите срички имат различно значение. В случая ме заинтересуваха повтаряните от Боби, а те означават следното :

SA is the beginning, infinity, the totality of everything that ever was, is or will be.

SA е началото, безкрайността, съвкупността от всичко, което някога е било, е или ще бъде.

Ta is life, existence and creativity that manifests from infinity.

Ta е живот, съществуване и креативност, която се проявява от безкрайността.

Вече знам и как да изпълня цялата мантра, така че да стимулирам спомените в паметта!*

Трябва да се бърза бавно. Отговорите веднъж се забързват. Друг път се забавят. Но винаги идват, когато настъпи момента им! И пак да припомня казаното от Антон Дончев във „Време разделно”, че Човешките пътища не водят до никъде, важно е само да вървиш, но да добавя, че според  мен пътя на душата извървян  лека-полека, правилно, методично, последователно и с вяра и обич отвежда до... Нирвана!

И може би накрая една вметка за откритата сходна ситуация на търсене, на която станах съпричастна без дори да го желая, очевидно защото така е трябвало да стане... Историята с „тънката проза”... ;) Щом желанието спрямо другия е обвързано от първични физически потребности и неосъществяването на такива доведе до негативни прояви на духа, с които се засягат правата и интересите на трети лица... не се касае до комуникация с душата-близнак – пламък! А просто до някакво влюбване, което след като отшуми остава права линия... А когато има трайна и последователна обич, независимо от изпитанията и лишенията на духа и физиката... май е нещо доста различно... И въпреки това аз се моля търсенето на тази срещната по пътя (ни) душа, да се увенчае с успех!*

И вместо подпис, единственото признание :

Аз мога само да Обичам! <3

Елица

пп : Пък и Пепеляшка е непоправима романтичка и затова Винаги печели принца! ;) 

(повод да отбележа, че помня "като слон")

---

***