Тези дни си мисля за едно отминало щастливо време и
един 8-ми декември, който изкарахме във Велинград. Това беше единственото
организирано пътуване на групата ни от университета да празнуваме. Пътувахме с
мотриса от Септември до Велинград и много се смяхме. В ресторанта на хотела бе
пълно с групи от най-различни ВУЗ-ове, не само от София. Помня, че изкарахме
много хубаво. Имаше томбола и спечелих една малка червена тубичка за вода.
Отнесох някоя и друга шега по повод мини дамаджанката от страна на съседите по
маса от МЕИ-то в София. Една от
най-добрите ми приятелки ми даде едни нейни дрехи – червено поло и черен сукман
/късичак/ и така бях спретната. Помня, че бях и леко гримирана – по принцип не
употребявам четчици и боички. Имаме хубави снимки от него момент. Някои доста
весели – например онази, на която сме седем от момичетата и моето яке странно
се е извъртяло, докато съм си перила ръцете да прегръщам съседките си в
редичката, хах... :)) Или
пък другата за която Мирка казва че и трите сме много странно изглеждащи – тя заради
шията, Биляна заради ръцете, само аз по средата уж съм била леко добре...
хах... :)) Не
помня единствено коя година се случи това – дали бе началото на втори, на трети или на
четвърти курс. Дидка ще каже – тя помни всичко. Покрай тия ми мисли се сетих за
едно парче – харесвахме я тая група навремето.
Нека да е поздрав за приятелките ми от университета. Вярвам, че и те ще
си припомнят тия щастливи усмихнати мигове. Какво пък – никога не е късно за
някакво такова повторение?!?!?! :))
Ели
***
