Работно...

*****

топло слънце в мене грее

вятър тихичко се смее

бавно аз напред напредвам

звездната посока следвам

птиците ми пеят песни

трелите им са чудесни

моята душа лети

и раздиплена блести

аз се трудя неуморно

действам само добротворно

виждам твоите следи

в тях сърцето ти шепти

с обич в равнината бягам

и за среща аз се стягам

ти ще дойдеш отдалече

чакането свършва вече

работата ни зове

тук под източно небе

ще открием всички тайни

сред дъбравите омайни

Ели :)

NOTE: Бях забравила какво значи да се омаеш от бачкане. Днес имаше спринт по едни наказателни мотиви, а сега се трудя над сделките на съдията по вписванията. Скоро май няма да си тръгна, казах аз в 17.56 часа. Дано само не ме застигне някой як дъжд, че малко ме е страх да карам в бури. Вярвам, че ще изпълня графика и на 14.08. ще подема почивката подобаващо, без притеснения че нещо е останало недонаписано. Поне си имам невидима подкрепа. Това е най-важно! Вярата укрепва, а с това нараства и вълшебната ми сила.

Ели 

*****

Сила - Смелост...

"Да обичаш някого истински, ти дава сила.

Да бъдеш обичан от някого истински, ти дава смелост."

Лао Дзъ

снимка и цитат

Те Амо във ФБ

NOTE: Сега разбирам от къде идва силата ми. Не мога да мразя. Мога само и единствено да обичам. Понякога се чувствам като пълна глупачка, но с времето се научих да не очаквам еквивалентност. Обичам заради самата обич. Това чувство ми помага да усещам по-пълноценно себе си. Има дни, в които обичам и се чувствам голяма колкото една планина. Има други дни, в които обичам и се чувствам малка, колкото синапено зърно. Двата полюса на дъгата. Чувствам се и смела. Значи все пак и мен ме обичат. Далеч остана времето, когато мислех че не заслужавам любов щом живота ми отне мама. С времето подтиснах в себе си това дълбоко усещане за празнота. После се появиха моите момчета и ме изпълниха с благодарност. Негативните мисли и чувства бяха претъпени до нулево състояние. А днес? Днес просто ме е стиснало за гърлото едно очакване... За нея.... За нежността и... За обичта и... За всичко хубаво, което свързвах с нея и нейното присъствие в съществуването ми. Следващата седмица отивам при морето. Ще имам време пак да се разходя по нашия бряг. Там, където се чувствам най-близко до нея и където синевата на небето и водата се сливат в ритъм безкрайност. Там сякаш времето спира. Чакам я... Пак да ми нашепне. Въоръжила съм се с химикали и тетрадки и чакам... Земята спира да се върти и застива. В това време на годината се обръщам към себе си. И чертая планове. Тези, които трябва да знаят - узнават. Другите продължават да съществуват конвенционално. Искам да мълча и само да пиша стихове, като предходните две години. Но само времето ще покаже... Търпението случва чудеса, така бях писала в едно стихотворение преди време. Дали?

15.03.2016г.

Ели