Спасена…
Пулсираш в мен неясен глас,
шептящ от друго измерение
и пак съм в твойта нежна власт,
с душата ми си в единение.
Небето бъдеще кове
и пръска тонове надежда,
незнайното с копнеж зове,
на бой последен ни повежда.
Надянала съм броня, шлем,
рапирата ми сипе блясък,
сподвижник цветно отреден,
попива моя звезден пясък.
Усещам сила, светлина,
очите ми в простор се реят,
пречистих чуждата вина,
мечтите ми ще доизгреят.
Оковите си натроших,
това предрече го Омая,
на всички врагове простих,
посоката си вече зная.
Пътека чудна сред поле,
по нея тръгвам окрилена
и зная в твоето сърце,
накрая аз ще съм спасена.
27.03.2019г.
Елица
