Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет сърцето. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сърцето. Показване на всички публикации

сряда, 4 май 2016 г.

Вали...



снимка – ФБ
Един милион невероятни снимки


Вали…

Вали дъждът и мрачно е небето,
а свободата е така далеч,
шепти за теб неистово сърцето
и тихичко гори подобно свещ.
А ти препускаш с коня си вълшебен,
към мене като вятър се стремиш
и всеки миг до край ти е потребен,
защото знаеш пак ще полетиш.
Душата ми трепти като камбана
и отразява твоята душа,
отново се усещам цяла,
изпълнена с вълшебна светлина.
Във дните ни последни на Земята,
да бъдем по-щастливи, по-добри,
ще ни запази вечни синевата,
извираща от множество очи.

04.05.2016г.
Елица


вторник, 19 януари 2016 г.

Сърцето си знае своето...




"Умът пресмята, духът копнее, а сърцето си знае своето."

Стивън Кинг, "Клетка"



снимка и цитат
общност I believe In Love/ Повярвай и ти във ФБ






NOTE: Сърцето е като някаква малка кибритена кутийка за вълшебности. Събирам в нея мислите си. Всеки ден трупам… Там… И ми става уютно и топло. Благодарна съм за съществуването ти. Просто е. И няма значение дали навън зад прозореца ми вали сняг или ми се усмихва слънцето. Вече съм свикнала с нарушеното равновесие между ума и душата. Въпреки това продължавам от време на време да държа везните. Просто ги гледам. И се опитвам да ги държа в равновесие. И не е наивност. А е доброта и обич. Умът ми пресмята разстоянията. Дните и месеците. Всичко извървяно и натрупано сред спомените. Там се чувствам спокойна. Вселенските печати са сложени и промяна няма да има. Умът ми казва, че съм станала по-мъдра. И така е, да. После, обаче, духът ми започва да копнее за бъдното. Лети му се. Иска да разчупи оковите на земното притегляне и да се извиси високо, високо, където само ти можеш да го достигнеш… В такива мигове се намесва сърцето и накланя везните. Напомня ми за настоящите мигове и че всъщност имаме само тях. Бяла спретната къщурка. Три любящи души в нея. Всички хубави книги. Чашите с жасминов чай. Ръкавиците ми на закачалката в коридора. Равномерният ритъм на дните. Нощите, в които не мога да заспя и гледам Луната. Пиша стихове. И прегръщам вятъра. Трудно ми е да поставя ума, душата и сърцето в една полоса. Но успявам, държейки се за настоящия момент. И за обичта, която изпитвам. Знам, че така ще бъде винаги. Свикнах да нося товара на снеговете и ветровете на плещите си. Крехка съм. Чуплива. Но и много силна. Искаш да изпиташ силата ми? Просто се приближи… Нужна ти е само … вяра … Сърцето знае посоката. Знае я...

19.01.2016г.
Елица



четвъртък, 9 август 2012 г.

Размисли по път (вслушана в сърцето)....








*****

уморена скитам всяка нощ
и боси стъпки пръскам сред звездите
Луната гледа с тихата си мощ
а от въпроси моя свят обвит е
нашепва вятър сладко-син рефрен
една надежда скрито се процежда
а погледа на птици устремен
във свят вълшебен странно  ме отвежда
измокрена във бисерни реки
а после в слънце златно  изсушена
една мечта в косите ми блести
сред летните мъгли родена
и чакам знак житейски нелогичен
но вътре в мен отекващ като брод
а избора – той винаги е личен
и вид рожденно дефиниран код
нетърсеното щастие ще случа
там някъде накрая на света
кармичните уроци ще науча
докато тичам все след Любовта

@Eli


 

*****