Ноември…
Остави в мен ноември тишина,
тъгата ми прибра във топли длани,
по стъпките ми сипа светлина
от мислите ми вятър изтъкали.
С търпение душата ми обви,
ориса ме да бъда пак щастлива,
във есенните огнени мъгли,
той доразказа приказка красива.
Във мъничко поточе скри звънец,
да буди слънцето тъй огнено заспало,
от облаци изплете и венец,
във който бъдещето беше спряло.
Една надежда в клони разлюля,
а после я посипа по земята,
с дъждец целуна старата трева,
усмихна се сакрално на полята.
И тръгна по пътеката отвъд,
оградата остана да го чака,
в предзимен и разрошен водовърт,
един часовник тихичко затрака.
30.11.2018г.
Елица
*****
