Орисани…
Аз днес ще бъда вятър и небе,
безкраен порив в тишината,
във твойто приказно сърце,
запазвам бяла светлината.
Подскачам звездна на въже,
преглътнала пореден залък,
протягам свойте две ръце
и хвърлям във водата камък,
от него ражда се кръга
и тръгва огнен да пътува,
пониква стръкче във пръстта,
за зимата то ще тъгува.
Прегръщаш мойте сенки две
и в буен танц ги разтопяваш,
едно усмихнато лице,
на сън отново призоваваш
и аз се стрелвам, пак летя,
до твоя праг търкулвам нежност,
ефирна после ще блестя,
обгръщайки те с безметежност.
Оставам спомен и мечта,
тъгата ти от осем века,
че само с мене любовта,
чертае твоята пътека.
Със вяра ти напред върви,
попил от мойта цветна същност,
ний двама пак ще се вклиним
орисани с космична мъдрост.
04.04.2018г.
Елица
*****
