Късче свобода...
пее вятърът облечен есенно
и сипе от дърветата листа
обича пак в златистата тоналност
на пясъци заливащи брега
една вълна разтила кротки длани
по тихите умислeни скали
към чувствата в дълбокото приспани
обръща свойте бисерни очи
тя не вини за нищо океана
оставя се във неговия плен
за кой ли път безмълвно е разбрана
светът И е докрай осъществен
а вятър пее горе във небесното
търкаляйки по пътища листа
душата се издига над телесното
открила свойто късче свобода
17.11.2014
@Eli
Сенки и отражения...
