Влюбени…
„Влюби се небето във земята“
Ваня Акъллиева
Сребристи капки дъжд валят,
небето пак е уморено,
сълзите му без глас шептят,
едно мечтание стаено.
Целува с трепет то земята,
помага и да се разлисти,
търкаля нежно по тревата,
то свойте мисли тъй лъчисти.
Разказва и за свят далечен –
вълшебна вятърна безбрежност,
а в неговия пламък нежен
е скрит ключа за всяка вечност.
Бездумно слуша го земята,
мечтите си в пръстта събира,
а после слага в семената,
една надежда тъй щастлива.
Небето влюбено копнее
и пее свойта звездна песен,
любимата си то люлее
от зима чак до късна есен.
Така редят се куп години
в космично цветно огледало,
във две души така красиви,
едно безвремие е спряло.
25.01.2018г.
Елица
*****
