снимка - интернет
Някъде там....
избликва светлина под мойте пръсти
небето е окъпано в лила
след мислите ми тихи и невръстни
отново доизмислена летя
земята сипе кротката си нежност
бездумна вае свойта доброта
живее във безвремие и вечност
търкулнала вселенска синева
тревата пак е млада и игрива
дърветата са с форма на цветя
една душа немирна и щастлива
със свойта песен в мен изгря
следиш ме с поглед в тази непреходност
поливаш ме със атоми любов
далеч е вече всяка безизходност
животът ни е сребърен и нов
успели сме достигнали звездите
да сбъднем неизвестните мечти
открили сме в далечното чертите
на нови позабравени земи
и пак летим прегърнали надежда
отново сме високи и добри
а вятърът немирник ни повежда
към по-красиви светли висини
31.05.2015г.
@Eli
