Сътворение...
Понякога си мисля, че небето
се стига лесно стъпвайки на пръсти,
полита към безкрайното сърцето,
сред мислите вълшебни и лъчисти.
Земята тихо тихо се стопява,
превръща се във точка сред Всемира,
надежда сред звездите избуява,
посоката към бъдното намира.
Преливаме докрайно в синевата,
пресрещайки любов и още нещо,
превръщаме се в част от тишината,
следите ни се сливат безметежно.
В такива мигове разбираме съдбата
и силата на древната ни цялост,
запалваме със шепот светлината,
на нашата космическа избраност.
И ставам Теб а ти вибрираш в Мене –
два атома – пазители в безвремие,
от силата ни слънцето си взема
и режисира следващото сътворение.
18.06.2017г.
Елица
*****
