С въжета от магически мечти…
(Дъждовно)
дъждовно е но аз съм си щастлива
във локвите подскачам и блестя
усещам се безкрайно жива
далеч към теб във мислите летя
намокриха се миглите сърцето
ала душата във синхрон трепти
един за друг привързва ни небето
с въжета от магически мечти
вървим бездумни в тази необятност
веднъж сме птици друг път сме лъчи
да ни достигнат – малка вероятност
а времето забързано мълчи
остава малко капките се стичат
покриват с нежност нашите следи
на сбъдване вълшебно ни обричат
дъха ни щом в простора се стопи
06.10.2016г.
Елица
