Освободена…
Изговорих думи за преди,
пречистих капилярите, душата,
покрих със шума всичките следи
и преобърнах вятърно съдбата.
Освободих тегобата от мен,
поплаках на приятелското рамо,
отново е света ми озарен,
безвремието тихо е поспряло.
Простено е. По-силна съм сега.
Начупиха се тежките окови,
а моята изправена снага
върви по пътища безбрежно нови.
Потъва музиката като стон,
потребността е вече променена,
по-близичко е Божия амвон,
душата ми пулсира устремена.
Направила вълшебство със ръце,
аз бъдното във себе си прибирам,
спокойно бие моето сърце,
докато в знаците без глас се взирам.
30.09.2019г.
Елица
*****
