Като ангел...

Като ангел...

Родих се като ангел за света.

Далече във Плеадите. Отдавна.

Пазителка от стари времена

в история раздиплена и славна.

Във земното дойдох за да спася

душата равновесна от тегоби.

Магическа и истинска летя

по пътища от минало и нови.

Войникът в мене отстоява с чест

доброто във дуалните окови,

живея концентрирано във Днес

по стръмните невидими завои.

Една любов ми дава светлина,

превръща ме във птица и във клетва,

във нейната красива тишина

духа ми се издига и укрепва.

Ще си замина някога с дъжда,

във други измерения ще грея,

такава е немирната съдба –

в безвремие свободна да се рея.

17.02.2018г.

Елица

Небесно…

Небесно…

небесно слънце грее в мен

душата ми с лъчи докосва

признай че пак си озарен

безкрайността ми те дамгосва

спокойна съм – една звезда

открила мъжко силно рамо

тъй дълго тлях в една борба

за нашто общо огледало

но друго отредил е Бог

за Него да съм стих чудесен

а ти далеч от моя дом

да ме копнееш в свойта песен

ний тримата ще се стопим

в простора син изпълнен с вечност

на враговете ще простим

възпитани сме във човечност

и все ще бъда част от теб

а ти в кръвта ми ще пулсираш

ще ме откриваш пак навред

във думите ми ще се взираш

във нашта родна равнина

когато някога достигнем

отново ще съм със крила

сред вятър двамата ще литнем

но има време до тогаз

сега живей и дишай в дните

вълшебството е вътре в нас

ще сбъдне то с любов мечтите

21.02.2017г.

Елица

*****

С душата ми те свързва вечността...

С душата ми те свързва вечността...

загубил си ме преди милион лета

и връщане назад е невъзможно

живеем днес по нови правила

обичането вътре в нас е сложно

с душата ми те свързва вечността

една безкрайна нишка неделима

ти извор светъл си на радостта

пазител на съдбата ни ранима

аз все така съм птица и небе

единствена причина да те има

в смълчаното ти приказно сърце

оставам твоя вятърна любима

и търсим път към стари брегове

към мигове пропити от надежда

подтискаме жестоки страхове

в далечното копнежа ни отвежда

аз знам ще се досбъднем някой ден

орел ще си а аз ще съм реката

в синхрона ни от слънце озарен

печат ще бъдем ний за свободата

19.02.2017г.

Елица

Надеждата ще ни спаси...

Надеждата ще ни спаси...

(Космически размисли по повод 40)

Прибавих още аз една

Свещичка малка във душата

А после в зимната трева

Търкулнах къс от синевата

Прошепнах си мечтите пет

На вятър огнен сред полето

Получих западен ответ

Пробуди той във мен детето

Във изгрев тихо разпилях

От капките на мойта вечност

В косите си без глас прибрах

Небесен сноп от безметежност

Във птица тебе разпознах

В очите и с очи потънах

От атомите и събрах

Парчета нежност и ги вързах

В миг ангелска пак полетях

Към старо мигащо безвремие

Сама във бури оцелях

Но пак те срещнах със доверие

По-силна обич в мен изгря

А ти остана стара рана

Копнежа ми по теб заспа

От друг съм днес докрай разбрана

Очакват ни безброй луни

Звезди - планети да се върнем

Свободни пак да заблестим

Света с магия да обгърнем

Трептим към бъдното сега

Съдбата си докрай ще носим

От мене блика светлина

А в теб напират куп въпроси

Безмълвен вярвай и върви

По път разкриващ мойта същност

Надеждата ще ни спаси

Във свойта сребърна окръжност

07.02.2017г.

Елица