Не съжалявай…
Не съжалявай, друго е сега
препускащото в костите ни време,
а моята лъчиста синева,
отхвърля всеки ден по малко бреме.
Невидими са нашите криле,
във други измерения говорят,
с копнежите на звездното небе,
от Бог те незабрава молят.
Пътека ни е вечната любов,
оставят в нас скалите отпечатък,
живота ни предречено суров,
през пръстите изтича все нататък.
Досбъднати ще бъдем с тебе пак -
два пламъка пулсиращи с надежда,
от слънцето невидим светъл знак,
към бъдещето вятърно отвежда.
12.02.2019г.
Елица
*****
