Пренаписан свят...

Пренаписан свят…

Минутите текат и някак нежно

далеч се скита моето сърце,

във утрото припламва безметежно

и се изгубва в синьото небе.

Препускам през прозрачните простори

и се завръщам бяла у дома,

досбъднала природните закони

изгрява мойта алена звезда.

Забравен праг и къщичка на плажа,

лазурното нашепващо море,

ах, колко много искам да разкажа

в молитва сплела двете си ръце.

Плеядите очакват дълго време

да се отвори пътя ни към тях,

да се отхвърли старото ни бреме,

отново да е слънчев необят.

Невидима е нишката звънлива,

на изток пак ще бъде светлина,

една надежда сладка и горчива

ще пренапише атомно света.

29.07.2020г.

Елица

Елиза беше мойто име…

Елиза беше мойто име…

Елиза беше мойто име,

създадено сред синева,

със тебе пак ще го мълвиме,

по нови звездни правила.

И пак ще тичам с боси стъпки

по пясъчен далечен бряг,

ще ме разтърсват сладки тръпки,

под пролетен вълшебен сняг.

Ще ти нашепвам с много нежност,

пак там до старата скала

и ще рисувам знак за вечност

във споделена тишина.

А ти унесен ще ме гледаш

със влюбените си очи

и все нагоре ще ме носиш

сред куп космически бразди.

Една любов ни свързва двама

от много стари времена,

аз само с теб се чувствам цяла

и пръскам с обич светлина.

Напредваме и ще достигнем

до обетованата ни земя,

във нея с радост ще притихнем

в досбъднатата си съдба.

02.04.2020г.

Елица

******

******

******

Изгряла…

Изгряла…

(Неземно трио)

В Плеядите изгрях отдавна –

от нищото родена светлина

и съм Единствена и също Главна

дарена със космически крила.

А Той дойде от мен и ме прегърна

със своето обичащо сърце,

в Жената - Вечност нежно ме превърна,

люлеейки ме в своите ръце.

Засветихме – две огнени комети

и тихо продължихме все напред,

създадохме безбройните планети,

обгърнати от любовта навред.

От нас роди се и печата маркер

за двете ни преплетени души -

Той беше край, но също тъй и стартер –

подковата на нашите мечти.

Неземно трио – страж на световете,

създало всичко в чуден необят,

търкулнаха ни смело бреговете

на изгрева и залеза в захват.

Измина много време от тогава,

животът бе безмилостно суров,

но всичко преживяно е награда,

получена с вълшебен благослов.

По-силни днес изправяме снагите

защото Ново време ни зове,

ще бъдат пак досбъднати мечтите

до синьото копнеещо море.

31.03.2020г.

Елица

******

Войнишкото във мене…

Войнишкото във мене…

Войнишкото във мене все говори,

пресрещаш го със твойта топлина

и двама скитаме в безкрайните простори,

посипвайки от нашта светлина.

Редят се  битки, сила и надежда,

въртя рапирата във тишина,

една любов отново се процежда,

през нашите невидими крила.

Земята страда. Плаче и ни пита

дали ще се завърне радостта,

във безизходност някак си обвита

пробужда наште древни сетива.

И пак сме армия – безсмъртна стража

в шептящата Вселенска синева,

за кой ли път аз знам че ще докажа –

магическа е нашата съдба.

Отново победители ще бъдем,

а победените ще са в разпад,

в Плеядите накрая ще се върнем,

постигнали кармичния обрат.

15.08.2019г.

Елица

*****