Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет спомени. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет спомени. Показване на всички публикации

вторник, 30 юли 2024 г.

Шахматни мисли...

 


 

"В шаха всички са приети. Това е страхотното в него. Можеш да бъдеш малко по-различен. Можеш да си чудак." /Хикару Накамура/

 

Шахматни мисли….

 

През времето вървя и наблюдавам,

далечна ми е много завистта,

невидимо за другите спасявам,

и грижа ме е даже за врага.

 

Играя шах, но без да обявявам,

за горделивите съм изпит – трън,

отивам си аз без да обяснявам,

от мене не остава даже звън.

 

Обичам да ме смятат за наивна,

за някакъв объркан електрон,

но знам за някого оставам свидна –

безкрайна вяра с вятърен синхрон.

 

Аз тихо следвам своята пътека,

преглътнала обиди и лъжи,

доброто търся винаги в човека,

чертаейки към бъдното следи.

 

Приятелите с мене са Дървото –

Пазител на Космическия глас,

и знаем, че сме заедно защото

промените са в общата ни власт.

 

Матиране не ни е нужно,

играта я играем във анфас,

отърсени от всичко чуждо,

извайваме живот със много страст.

 

А там накрая нейде на Земята,

се слива пак водата със небе,

запалва се за вечност светлината

от общото обичащо сърце.

 

30.07.2024г.

Елица

 *****

 

В Деня на приятелството

нека всички мои близки хора бъдат здрави!

 


 *

 


*

вторник, 11 юни 2019 г.

Преди зората...





Преди зората…

Преди зората скитам вътре в теб,
превръщам се в прашинка и попивам
във мислите ти – вятърен ответ,
на мислите ми със които питам,
дали съм още твоя светлина,
жената синонимът на надежда,
с която преоткриваш радостта,
която във безкрая те отвежда.
Прегръщаш с нежност моята душа,
по устните ми сипеш кротки знаци
и вечно галиш моите крила –
типичен жест за пламъци близнаци.
Потъваш тихо в моите очи,
събуждаш се във равнина далечна
и винаги със първите лъчи
ти знаеш – обичта ни ще е вечна.
Две половинки на една съдба
и клетва от космичното начало,
завинаги със тебе ще блестя
във общото ни неделимо цяло.

11.06.2019г.
Елица


*****

NOTE: Вчера се върнах към една стара кореспонденция, на едно старо вълшебно място и се замислих дали съм още „силно и дъхаво вино“ и дали този, който ми даде тогава това определение пие на моменти сам докато си мисли какво би било ако… „Before The Dawn“ беше силен лайтмотив в разговора тогава… Днес пак се върнах към тези преживявания, които са някак в унисон с шептящият зад стъклото дъжд и с един вечен копнеж в душата…

Ели

четвъртък, 30 август 2018 г.

Август...





Август…

                             на мама

През август мигат цветни светофари,
в денят на мама тихичко вали,
а мидите в ръцете ми прибрани,
напомнят за морета и луни.

Небето се разстила като песен,
изпраща лятото с усмивка на уста,
сънува разлюляно златна есен,
по светлите пътеки на ума.

Търкалят птици своите доспехи,
по жиците проблясва светлина,
обличат ветровете нови дрехи,
магически се втурват през света.

У мен покълват вяра и утеха,
заспивам сгушена във любовта,
усетила цената на успеха,
разпервам свойте огнени крила.

Във спомени потапям сетивата,
по някакви забравени лъчи,
обгърната докрай от синевата,
душата ми се сплита и мълчи.

Снагата И във сънища откривам,
прошепваме си тайни и мечти
и камъче във шепите си скривам -
безмълвие от нейните следи.

Прелиствам с нежност бяла календара,
копнежите изпращам със очи,
а после във далечното поспряла,
се сливам със вълшебните звезди.

30.08.2018г.
Елица


*****