Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет личен живот. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет личен живот. Показване на всички публикации

вторник, 21 февруари 2017 г.

Отново...






 Отново…
(Феникс в триъгълна вечност)

отново се родих от пепелта
не знаех че съм твоята любима
заскитах се щастлива, но сама
усещайки се някак неделима

пресрещна ме и в този тих живот
прошепна ми във песента красива
че сме пазители на стария кивот
а моята душа е пак ранима

избухна звезден пламенен пожар
почувствах те със всяка моя клетка
приех те като клетва като дар
копнежа ти усетих да отеква

стремглаво в мен пулсира любовта
и вярата защото теб те има
и знам ще се досбъдне вечността
във приказна история за трима

21.02.2017г.
Елица


петък, 19 февруари 2016 г.

Време за борба...



картина Борис Ангелушев

Стана ми интересна историята, на която попаднах в НЕТ-а и която бе загатната преди много години в една изгледана от мен постановка – „Великденско вино“, а именно че Левски е имал любима – монахинята Евгения – Ана Бояджиева от Калофер. Тази история не е тиражирана, но е любопитна и интересна и заслужава да бъде прочетена и известна. Може да я видите тук!

Време за борба…

Здравей, Василе, време ли е вече
народа да се вдигне на борба
от толкова години е обречен
а дните му чернеят в тъмнина

не вярват вече хората във Бога
робуват на червиви правила
от данъци и такси изнемогват
молбите им потъват в тишина

чужбината е новата родина
сълзите са стопена синева
а вярата запазиха малцина
във нашата изстрадала страна

една огромна пропаст ни разделя
от миналото бъдното света
характера ни днеска определя
като на роби в гъстата мъгла

и търсим път и вятърни пътеки
мечтите по които да вървят
доверие не даваме на всеки
душите от неправда ни болят

настана време страшно за рода ни
изчезваме превръщаме се в прах
опитват да погубят и духа ни
държат ни в подчинение и страх

сезоните се сменят в календара
препускаме самотни в тежък впряг
в дома ни вече никой не ни чака
и няма го спокойния ни бряг

ужасни дни и тъй студени нощи
сърцата ни сковаха в буци лед
какво ли ни очаква още още
във този двадесет и първи век

ако ме чуваш просто припомни ни
рецептата за мир и свобода
от тежките въпроси отърси ни
живота ни дари със светлина

19.02.2016г.
Елица