Св.Константин и Елена...

След като вчера се разходихме по брега на „Слънчев ден” днес решихме да походим в обратната посока – до центъра на курорта Св.Константин и Елена. Всичко обаче започна с релакс на терасата след закуска и попиване с очи на безкрайното синьо. Невероятно отпускащо е просто да си стоиш заслушан в шума на вълните, прегърнал мислите си за щастливи случвания. И днес имаше слънчице – красив февруарски подарък предрожденно! :) Павилионите в центъра не работят. Навсякъде е мъртвило, но по бреговата ивица срещнахме и други хора, тръгнали на разходка в хубавото време. Посетихме манастира, който са построили в центъра на курорта. Успях да си намеря очила за плуване и тази вечер смятам да ги изпробвам в минералния басейн. :) А следобед.... Следобед си изкарахме страхотно на среща с Мимето и Румка в Хепито на Морска гара във Варна!!! Вече кроим планове кога ще дойдем отново тук! <3

Ели

Трите русалки :)

По пясъка на Слънчев ден...

Обичаме да се разхождаме по този плаж...

Не сме го правили много отдавна...

Днес времето беше с нас – топличко, слънчево...

Подишахме чист морски въздух, послушахме звука на вълшебните вълни, раздвижихме сетивата и отдъхнахме пълноценно...

Ели

:)

 

Св.Константин и Елена... (Заслужена романтична почивка за двама)...

03.02.2017г.

NOTE: Заслужена почивка. Само двамата сами. До морето. Близо до онова жадувано далече, което е в мислите и спомените на подсъзнанието. Хубаво е. Релаксиращо е. Днес успяхме да се потопим в минералния басейн. Не съм плувала от 3 години. Невероятно приятно и отпускащо. Сетивата се освобождават от натрупаното напрежение и някак... олекваш. Не последвах Жоро в сауната. Не е това за моето сърце. :))))))  Останах си във водичката да правя дължини – бруст и гръб и да се нося лежерно и витално горе, във високото. Обичаме да ходим в „Азалия”. Тук всичко е някак много подредено и приветливо. Басейна има и джакузи, което идеално помага за неврологичните проблеми и тези на опорно-двигателния апарат. Не че сме болни, но ни е полезен такъв масаж. Деси ме мотивира да посрещна изгрева. Незнам дали ще успея. Аз съм си поспаливка. Успявам да надвия поспаливостта си само срещу 1.07., но тогава сме на брега и чакаме юлското слънце заедно с десетки други... Въпреки това ще се опитам да видя изгрева, защото стаята е фронтално срещу морето и от терасата очите ми попиват.... безкрая, хоризонта, онази чертичка от която всеки ден и в лято и в зима се ражда любимото слънчице! Утре ни чакат разходки по красивия морски бряг изпълнен с толкова спомени.... Ще си направим нови снимки, които ще споделим. И ще продължим да се разтоварваме. Ще има срещи и с приятелките. Дано успяваме да се организираме и да открадваме всяка година по няколко такива красиви мигове. Хубаво ни е. Хубаво ни е заедно. Насаме. На по чаша вино. И сгушени един в друг. Хубава ни е всяка ситуация на тази Земя, която ни дава възможност да споделяме Любовта – единственото важно нещо в съществуването.

Ели