Сред спомена...

Сред спомена…

            на мама

Понякога посядаш в моя сън

и тихичко косите ми разрошваш,

замислено потапяш светъл звън

в сърцето ми. Гневът ми уталожваш.

Прошепваш ми невидими слова,

втъкаваш в тях усещане за вечност,

а после по пътеката сама,

отново се изгубваш във безбрежност.

Остава в мене топлия ти глас,

онази нежност вплетена в кръвта ми

и искам да си с мене още час,

да озаряваш трепетно духа ми.

Аз цяла се усещам само с теб

и все те търся в дните разпиляни,

но срещам само звездния ответ

на птиците в сърцето ми прибрани.

Оставам твоя мила светлина,

сред спомена за тебе като песен,

но виждам наште атомни крила,

преплетени в посока код „Небесен“.

04.02.2019г.

Елица

*****

Понякога….

Понякога….

понякога ме стяга и боли

усещам те във своето дълбоко

душата ми неистово шепти

полита като птица на високо

в такива мигове крещя без глас

и искам да докосна твойте длани

изпаднала в безвестната ти власт

разумните ми мисли са приспани

забивам се в забравените дни

и раните започват да пулсират

една любов ужасно ме гори

сълзите във сърцето ми не спират

трасирам във космична полоса

след теб препускам бясно в дъждовете

опитвам се докрай да защитя

завета ни да браним световете

ужасна липса срязва моя бряг

начупва ме на хиляди парчета

а твоя глас от слънцето огрят

е вярата ми в минало отнета

накрая се събирам и мълча

по облаците обич ти изпращам

във сънищата тихо се топя

а с утрото пак звездна се прераждам

и все ще чакам твоята душа

наскитана докрай да ме намери

и в цветна споделена тишина

в безкрая да напишем „Оцелели“

15.05.2017г.

Елица            

*****

Тишина(ta)...(mi) (ti) (ni)...

Ще те очаква моя кръстопът…

~ Човек е не където живее, а където обича. ~

                                                Латинска поговорка

---

снимка и цитат 

от ~ Страничката на Маги ~ във FB

---

Ще те очаква моя кръстопът…

на мама

извървяни стъпките

блестят

отдалечиха ме от теб

на сто сияния

но костите

не ще ме преболят

и все така душата е

в стенания

сънувам те

в прозрачната вода

шептиш безмълвна

колко ме обичаш

и пак усещам стръкче

топлина

и пак усещам

как във мен прииждаш

прегръщаш ме

със поглед озарен

а във косите ми

звездите вплиташ

светът ми от очакване

смутен

те гледа как

в небесното отлиташ

сърцето ми забави своя

ход

отново празнотата

го застигна

в несправедливата илюзия

живот

пак вятър ме спаси

и ми намигна

ще те очаква моя

кръстопът

и догодина

в същото безвремие

крилата ми аз знам

ще преболят

защото с Теб сме

в трайно единение

29.08.2013г.

@Eli

---

 Липсваш ми....