* * * * *
На
житата в утро се усмихнах,
на
слънцето помахах със ръка,
по
вятъра игриво ти намигнах
и
нарисувах в мислите дъга.
Мечтите
разпилях по склон небесен,
прегърнах
вярата покълнала във мен,
и стана
пътя ми отново лесен
от птици
и реалност озарен.
Петак
търкулнах за късмет в тревата,
усмихнах
се на срещнат непознат,
пробудиха
се странно сетивата,
от
избора внезапно осъзнат.
Заключих
се във малкото пространство,
душа-сърце
побрало във едно,
ще
продължа със тихо постоянство,
да
вярвам, че обичам за добро.
И някой
ден, когато не очаквам
по пътя
на живота оцветен,
се
виждам как от щастие заплаквам
под
погледа ти в мене разтопен.
@Eli
* * * * *
