Залез...

Залез…

Залязва този дъжд шептящ във мен,

превръща се във спомен и надежда,

а моя път докрай осъществен,

към други измерения отвежда.

Превръщам се отново във звезда,

забравената роба пак обличам,

отключила вълшебната врата,

аз пак със тебе вятърна отлитам.

Посреща ни притихналия дом,

там миналото пази свойте тайни,

отронва се от мене като стон,

един копнеж сред мислите сияйни.

Обгръщаш ме със своите криле,

потъваш във трептящата ми нежност,

усещам се неистово добре

и зная че ще бъде тъй за вечност.

На нашата табелка Любовта

е сложила безкраен отпечатък,

досбъднати сме ний сред синева,

тъгата ни изпила без остатък.

13.03.2018г.

Елица

Безсмъртие...

снимка

страничка Захир във ФБ

---

Безсмъртие…

               „Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?“
                                  caribiana

В триъгълната полоса летя -

една Любов родена във безвремие,

понякога съм топла и горя,

а друг път съм горчиво суеверие.

Разпъваш ме на хиляди страни,

със думи нараняваш мойта същност,

но ангелския пламък в мен блести,

а в него пазя скритата си мъдрост.

Пораснали са моите крила,

на сън достигат вятърни простори,

тогава ме пресрещаш със душа

по старите написани закони.

И пак се скитаме като преди -

високи, боси, нежно оцветени,

преливаш се във мене със очи,

мечтите ни в безкрая са спасени.

Във утрото не помниш нито миг,

и само чувството без глас остава,

събуждаш се със остър светъл вик,

копнежа ти във дните оцелява.

Така ще е защото съм Любов,

и само в мен е скрита твойта вечност,

във звездния магичен благослов,

ще преоткриеш общата безбрежност.

28.09.2017г.

Елица